Легенда за основаването на гр. Ахтопол
Придружен от синовете си, Посейдон пръв пристигна на Олимп за съвeта на боговете.
Когато той отиде при Зевс, синовете му приеха човешки образ и най-красивият от тях беше Делфин.
Разхождайки се, те видяха на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближи до едната, усмивката на която грееше като слънце и моментално стопли сърцето му.
- Коя си ти, красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.
Като се усмихна отново, девойката му рече:
- Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?
- Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.
Така от искрата на запознанството пламна огънят на една голяма любов.
Свенливо момъкът помоли баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Гръм и мълнии разтърсиха Олимп като чу за това Зевс Кронион и изгони сватовниците.
Помръкнаха лицата на двамата млади. Разделиха се, но любовта им не угасна.
Дни и нощи Делфин се мяташе из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнееха и се биеха в скалите край брега. Моряците не смееха да влязат в това море и го нарекоха Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).
Агата по цял ден седеше в покоите си и плачеше за първата си любов. Вечер излизаше на вън и разговаряше с луната и любимата си птица – кукумявката.
Всеки ден Делфин изпращаше по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщаха без вест от нея.
Изпрати и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него.
Долетя кукумявката край брега на морето. Кацна на крайбрежните скали и започна да го зове с всичка сила.
- Защо така крещтиш, зловеща птицо? – Чу тя глас да идва от морето.
- Кои си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.
- Аз съм Делфин. Горко ми?
- Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.
- Ще я открадна? – реши Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.
Така и стана. Майката на Агата – Хера, която познаваше земните и божествени билки, намери и свари настойка от приспивно биле и като го наля във виното на Зевс, той заспа дълбоко и спа дълго.
Агата целуна благодарно скъпата си майка и полетя с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон.
На скалата, където беше кацнала кукумявката, блестеше дворец от мрамор. В него въведе Делфин своята любима.
Събуди се Зевс и като разбра измамата изпрати палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца.
Когато пристигнаха палачите, видя ги кукумявката, макар да беше нощ, и закряска зловещо и предупредително. Събуди се Делфин упоен от любовта на Агата и събра свитата си. Пренесе любимата си в лодка, а палачите примами до морето. Боят беше жесток, но победи любовта.
Заживяха щастливи Делфин и Агата. Народиха им се много деца и създадоха град. Нарекохаго Агапи-полис /град на любовта/.
Най почитана в този град между птиците беше кукумявката Агао /символ на щастието/.
Слънцето кротко галеше с лъчите си сините води на морето и то нежно целуваше с окротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплуваха от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекоха тово море Евксинос понтос /гостоприемно море/.
