ТЕМА: Приказка за морето

Самотна разходка край морето.

Сама стоя на брега на морето.Гледам го опиянена от хубостта му и слушам тъмната приказка на вълните за загинали моряци и потънали кораби.


Сега морето ме посреща неприветливо.То е бурно, беснее, бушува, вълните му с гръм се разбиват в прибоя. Слушам ги как разказват за морски битки, отминали, от които са останали само тъмни и далечни спомени.
След няколко дена отново стоях на на морския бряг, само че сега морето беше кротко, тихо, топло, приветливо.


Днес то ме посрещна с усмивка. Нейде от далече се чуваха чайки и гларуси.

Морския бриз ме галеше по лицето и на душата ми ставаше светло и топло, сякаш слънцето не грееше над мене, а вътре в мене и ми спомняше за щастливите летни дни, когато бягах с приятели по плажа и се къпехме в топлите му води.
Сега е есен, но морето пак ме зове. Песента му днес е рзлична. То пее за красивите русалки, които с красивите си гласове са радвали морския цар и пленявали морските принцове.
Стоя на морския бряг. Есенното слънце ме гали с лъчите си, а морето ми разказва за своите подводни обитатели: благородните делфини; страшните акули и красивите риби.
Навътре от морето на много далече от морския бряг долита една стара моряшка, тъжна песен, която се е превърнала в легенда за двама влюбени, които загинали в морето и се превърнали в делфини. Те се намерили отново и никога повече не се разделили.
Морето ми разказа тази история и след като свърши разказа си ме прегърна с топлите си ръце и аз му отвърнах със същото. След това си тръгнах и му обещах, че пак ще се върна само че няма да бъда сама, а с приятели.