Църквата в гр. Ахтопол

Ахтополската църква „Възнесение Господне” е изградена в източната част на полуостров „Свети Георги” в близост до южния крайбрежен склон. Входът на храма се намира на южната стена, а подът днес се намира на 40-50 см. под равнището на съвременния терен, което посочва дебелината на културните наслоявания след датата на неговото построяване – най-вероятно през втората половина на XVIII век. По план църквата „Възнесение Господне” е еднокорабна, с размери 17 х 7 м. височина 2,30 м. от днешния терен и дебелина на стените 90 см. Зидана е с ломени местни вулкански камъни с широки фуги, които са измазани с хоросан и са укрепени с два реда дървени (сантрачи). Покривът е четирискатен с надвесна стряха, а таванът е обкован с дъски, които имитират засводяване. Прозорците са само два и не дават достатъчно светлина, поради което на покрива са оставени четири пирамдални отвора. 

Това характерно за странджанските къщи горно осветление се среща само при този крайбрежен храм, а конструктивните  особености на сградата определено взаимстват от странджанската архитектура, като посочват влиянието и на българските строителни традиции. 

Интериорът се характеризира с широката си засводена отгоре апсида. Тя е зографисана със стенописа „Богородица ширшая небес с младенеца”, който е разположен в кръгъл медальон. Под него е разположена композицията „Светото причастие” с дарителски  надпис на гръцки език. Прави впечатление, че в образите на църковните отци от двете страни на апсидата се долавя стремежа да се индивидуализират, което страни от стила на ромейските (византийските) иконописни канони. Самият надпис в буквален превод гласи: „Небесният  свод над теб бе направен --- в годината 1796 [на] 17 ноември. Настоящата [стенопис] бе зографисана чрез спомоществувателството на --- Ма Вари --- и чрез иждивението на преблагочестивите християни в Агатопол”. Тази дата обаче не е за строежа на храма, а датира завършването на стенописа. Макар живописецът да не се е подписал, сигурно е, че принадлежи на Йоан от Ахтопол – известен с многобройните си прекрасни икони от края на XVIII век. 

Самият храм е построен по-рано - най-вероятно върху по стара, рухнала вследствие на природно бедствие християнска сграда. В новия градеж са използвани и някои по-стари архитектурни фрагменти. Сред тях се откроява една мраморна розета, която за някои изследователи е същинско „цвете за ранното християнство”. 

Днес „Възнесение Господне” не е единствената Действаща църква в Ахтопол и благодарение на светото дело на младия енорийски свещеник отец Йордан ежедневно привлича много вярващи и туристи.

Град Ахтапол (средновековният Агатополис) има хилядолетна история, в която се открояват и християнските паметници. В средновековните писмени известия за пръв път градът се засича сред още единадесет други епископии на епархия Хемимонт (с център Адрианопол, дн. Одрин) в един списък от времето на император Лъв VI Мъдри (886-912). През следващите векове в града и околностите са издигнати множество християнски храмове и над 100 параклиса. Минимум през XI век се възвисява и крайбрежният манастир „Св. Йоан Продром” на нос Св. Яни, който става духовно и културно средище не само на Ахтопол, но и на селищата в Източна Странджа на юг от Ропотамо. Под името „Св. Яни” този средновековен манастир просъществува до към 1950 г., когато властите го разрушават. До наши дни са достигнали само няколко манастирски икони, които могат да се видят в Бургаската художествена галерия. Сред тях впечатлява иконата „Св. Св. Константин и Елена”. 

Християнските паметници в Ахтопол

Град Ахтапол (средновековният Агатополис) има хилядолетна история, в която се открояват и християнските паметници. В средновековните писмени известия за пръв път градът се засича сред още единадесет други епископии на епархия Хемимонт (с център Адрианопол, дн. Одрин) в един списък от времето на на император Лъв VI Мъдри (886-912). През следващите векове в града и околностите са издигнати множество християнски храмове и над 100 параклиса. 

Минимум през XI век се възвисява и крайбрежният манастир „Св. Йоан Продром” на нос Св. Яни, който става духовно и културно средище не само на Ахтопол, но и на селищата в Източна Странджа на юг от Ропотамо. Под името „Св. Яни” този средновековен манастир просъществува до към 1950 г., когато властите го разрушават.

До наши дни са достигнали само няколко манастирски икони, които могат да се видят в Бургаската художествена галерия.

Сред тях впечатлява иконата „Св. Св. Константин и Елена”.