История на град Ахтопол
Богата и интересна е историята на древния град Агатополис.
Археолозите доказват, че първите заселници са от преди 5000 г. пр. Хр. По-късно траките, създали в началото първото хилядолетие пр. Хр. крайбрежно селище. То съществувало и през X-VI в.пр. Хр., за което свидетелствуват различни видове котви, съдове и късчета от сива тракийска керамика. Траките добре познавали морето, корабоплаването, риболова и лова, рудодобива и много занаяти, търгували с много народи и племена, отличавали се с висока култура, били прочути пирати. 
С настаняване на гърците след VI в. пр. Хр. по Западния бряг на Черно Море, създаването от Милет, на прочутия в древността със своето богатство и култура град Аполония Понтика /Созопол/ се свързва и основаването на Ахтопол. От пристанището на Ахтопол са изпращани кораби до Милет, Мегара, Атина и други средиземноморски градове. Ахтопол е бил известен и богат крайморски град, които за да се предпази от честите пиратски нападения, построява здрава крепостна стена. Градът е наречен Авликон Тихос /стената на тихос/ или дворцова стена /укрепление/.
Основаването на Агатополис към 430 г. пр. Хр. от Атина като „Полития” /град-държава/ се свързва с управлението Перикъл. Намерени са части от амфори, декоративни керемиди, украсени с яйцевиден орнамент /йонйска кима/, елинистична крепостна стена 
италийски амфори от Западното Средиземноморие /първата полвина на I в. пр. Хр./, два старогръцки надписа разкриващи значението на града. Това доказва, че в края на V в. пр. Хр. тук е съществувала атинска колония /клехурия/ под името Агатополис – от гръцките думи „агатос” /добър/ и „полис” /град/ , богат пристанищен и търговски град с интересна политическа и културна дейност. Предполага се, че един век по късно Агатополис сечеy свои бронзови монети.
По време на Одринското царство /460-340 г. пр. Хр./, градът запазва своята самостоятелност и икономически се замогва, но македонския цар Лизимах му отнема автономията. Агатополис от средата на I в .пр. Хр. е в пределите на Римската империя и превърнатото в укрепено военизирано селище с пристанище, използвано в непрекъснатите битки с тракийското племе тини. За това съдим от намерената плоча, поставена на Капитола в Рим с надпис: „В чест на Свет, син на тривиат от Агатополис, за подвизите му в Юдея 86 г. пр. Хр. и от римска карта /I в.пр.Хр./”, съхраняван в Нюйорския университет. За противопоставяне на варварските набези в началото на II в. сл. Хр., на мястото на старата охранителна стена се изгражда нова, по-здрава крепостна стена. За снабдяването с вода са построени няколко кладенци и оловен водопровод, а два тайни изхода в крепостната стена са водили към питейния източник и северния залив.
Интересна е историята на Ахтопол по време на Византийското владичество и особено след създаването на Българската държава от хан Аспарух през 681 г. Странджа и селищата по западния черноморски бряг през следващите векове, в резултат на непрекъснатите войни често променят своята принадлежност – от Византия към България и обратно. От надписа на каменна колона в Плиска се разбира, че в 812 г. Хан Крум разгромява византийските войски и крепостта Агатополис е покорена. От 864 – 894 г. градът е извън границите на българската държава. Император Лъв VI Мъдри обявява Ахтопол през 885 г. за епископия, подчинена на Адрианопол /Одрин/.
След въстанието на братята Асен и Петър /1185 г./, през 1187 г. те се установяват на стан край Ахтопол и с помоща на местното население го включват към България.
Тежки години настъпват след 1204 г., когато кръстоносците завладяват Константинопол, победени през 1206 г. от цар Калоян. В 1206 г. Ахтопол и областта са нападнати и ограбени от латините, които не успяват да превземат крепостта. До 1233 г. според мемоарите на Андреа Дандало, често е нападан от венецианските пирати на Джакомо Доро – „При тези нападения градът беше ограбен и опустошен”.
По време на цар Иван Асен II /1218 – 1261 г./ Агатополис отново е в българско владение.
През 1263 г. болярина Мицо предава Аполония, Месембрия и Агатополис на Михаил VIII Палеолог. Същата година цар Константин Тих /1257 – 1277 г./ установява своя стан край града, средоточава голяма войска по долината на река Арезву /Резувска/, превзема Виза, но понася поражение при Вриси /Бунар Хисар/, отстъпва и около 40 г. Агатополис е към Византийската държава.
Към България е присъединен от цар Светослав Тертер /1300 – 1321 г./. Следващите години до 1322 г. са изключително успешни – градът е важно пристанище, търгува с Константинопол, Гърция, Венеция и Генуа, издига се като религиозен център.
От 1322 г. Ахтопол е към Византия, но след блестяща победа на цар Иван Александър /1331 – 1371 г./, на 18 юли 1332 г. край р. Русокастро, цялото Южно Черноморие е присъединено към България и сключен дълготраен мирен договор.
Граф Амедей VI Савойски, на 4.10.1366 г. го завладява след двумесечна обсада и предава на Византия.
Историята на падането на Агатополис и Южното Черноморие под османско робство не е напълно изяснена. След превземането на Одрин в 1389 г. тук е преместена митрополията. Ахтопол, след няколко месечна обсада е превзет на 15.04.1453 г. от ген. Караджа бей. В 1498 г. Ахтопол, се споменава като център на нахия /околия/ в кааза /окраг/ Анхиало с 12 села и 158 семейства.
От средата на XVI в. градът оживява, развива се и забогатява. Завърналото се от Странджа население строи нови къщи, кей, кораби за турска флота, изнася за Цариград дърва, дървен материал и дървени въглища, риба.Турската власт решава „да определи специален закон за град Агатопулу /Ахтембулу/, такса /гюмрюк/” за внесени или изнесени стоки.
Интересни сведения дават френският пътешественик д’Омер фон Хел, който през 1845 г. пише, че Агатопол, построен върху руините на крепостта Агатополис е гъсто застроен, с тесни и криви улички, застлани с калдъръм, с 600 къщи, дървен кей и корабостроителница.
По време на Руско-Турската война от 1877 – 1878 г., в Ахтопол е настанен малък гарнизон с командир Юсуф паша, чиято цел е охрана на града и снабдяване на турската армия с добитък от селата. Напразни са надеждите на българското население, че с подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Одринска Тракия ще бъде част от България. Следват несправедливите решения на Берлинския договор и Странджа отново е под турска власт, а част от населението се изселва в свободна България.
До 1913 г., по богатство сред черноморските градове Ахтопол е след Варна и Бургас.
При подготовката на Илинденско – Преображенското въстание, районът на Царево и Ахтопол попада съгласно решението на конгреса Петрова нива /”Странджанското Оборище”/ от юли 1903 г. в участъците на войводите П. Шиваров – Граматиковски, Ц. Куртев – Иниадски и П. Ангелов – Пиргополски. На 20 юли – Илинден 1903 г. въстанието избухва в Македония, а на 06 август – Преображение и в Одринска Тракия. В Странджа са освободени много селища, създадена е Странджанската република просъществувала 26 дни. Ахтопол е освободен на 06 август към 9 часа от въстаниците на воиводата Ц. Куртев. Изгорени са архивите, избран е комендант и ръководство от 10 души. Но както ще отбележи в своите мемоари М. Герджиков, във въстанието не се включват представители на гръцкото население, което за района около Ахтопол е преобладаващо. Изплашено, турското правителство изпраща за неговото потушаване над 40000 редовна турска армия. Турската власт проявява невиждана жестокост – опожарени са 66 села, 17745 изгорени християнски къщи, изклани и избити 2565 души, много жени и моми обезчестени, 12880 обездомени, 20000 изселени. Така завършило славното Илинденско – Преображенско въстание през 1903 г. Към българските земи потеглят хиляди бежанци.
С голяма надежда населението от Източна Тракия посреща Балканската война от 1912 г.
България настъпва с три армии, а пряко свързана с освобождението на Източна Тракия и Странджа е 3-та армия, командвана от прославения генерал Радко Димитриев. На 05.10.1912 г., в турската част на Странджа навлиза сформираният в Бургас отряд доброволци от участници във въстанието през 1903 г. и младежи, родени в поробените български територии под ръководството на войводата М. Герджиков и Д. Аянов, които освобождават Василико, Ахтопол, Резово, М. Самоков и се установяват в района на Мидия. Военните действия се развиват светкавично. Българските войници проявяват нечуван героизъм. Следват блестящите битки край Бунархисар и Люлебургас, Одрин и др., които принуждават турското правителство да поиска примирие. В резултат на недалновидната политика на цар Фердинанд след Междусъюзническата война през 1913 г., Източна Тракия отново е завзета от турските войски, които безпрепятствено преминават линията Мидия – Енос. С подписване на Цариградския договор от 29.09.1913 г., на България са върнати селищата между залива Атлиман, резовска река и М. Търново, където се заселват хиляди български бежанци от Одринска Тракия. В Ахтопол заселниците са от селата Яна, Бунар Хисар, Колибите, Блаца, Цикнихор, Пенка, Чонгора, Кору дере и др.
С големия стихиен пожар на 20.10.1918 г. /вероятно умишлен/, красивият град с дву и триетажни богати къщи, магазини и складове, църкви и параклиси изгаря, в т. ч. и голямата митрополска църква „Успение Богородично”. За местното население настъпват отново тежки години. По-късно Ахтопол гори на 26.10.1935 г. – изгарят къщи, новопостроената маслодайна фабрика на Д. Коларов и общината в къщата на Ст. Иванов, и през лятото на 1945 г., когато изгарят осем стари дървени къщи, с което напълно е унищожен красивият старинен град.
Периодът до 1939 г. е изключително успешен – до 1930 г. са построени 86 бежански къщи, много масивни къщи на местните първенци, магазини и работилници, моторната мелница на братя Караниколови, водопровод с резервоар и 22 чешми, улици, общинска сграда, поща и митница. Развиват се риболовът, земеделието, дърводобивът и въглищарството, търговията, износът. Учредяват се клон на Морски сговор, горска кооперация „Гранит”, Тракийска организация, организации на БКП и БЗНС, читалище „Хр. Ботев”. В края на 1930 г. Ахтопол наброява 168 къщи и 1195 жители.
В началото на XX в. Ахтопол е малък черноморски град, с утвърдена инфраструктура, който благодарение на ускореното и модерно архитектурно строителство непрекъснато се развива и мени своя облик, възвръща старата си слава на красив град и туристически курорт, известен далеч зад пределите на България.
История на Ахтопол
